И така вървя аз по ескалатора и блея ли, блея, блея...Но изведнаж се спънах и се избухах по очи. Станах аз, изтупах прахта и продължих. Но пак падам. Гледам връзката на маротонката ми се е развързала. Нали завръзвам я, но пак падам. Гледам маротонките си - вързани са. Стаам внимателно, прая крачка
и БУУУФ по очи. Ядосах са аз, ама..... Чак сега видях че сам на ескалатораза слизане на долу а аз се качвам. Представете си колко сам заблеян. Но от онзи ден аз внимавам многоп. Или така мисля;)